Кръгла маса на дружество „Огнище“ 

22 март 2008, събота, 10 – 13, 30 часа, Централен военен клуб, София

„Интеграция на етническите българите от Албания, Косово, Западните покрайнини, Македония, Молдова, Украйна в стопанския и културен живот на България“

Организатори: Дружество “Огнище”, с участие на българи от Гора (Косово, Албания и Македония) и Жупа (Косово) и от Западните покрайнини

ВХОД – СВОБОДЕН

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА

1.      Откриване от Георги Стаменов, председател на “Огнище”

 2.      Проблеми на етническите българи от Западните Балкани – изказвания на българи от Косово, Западните покрайнини, Македония, Албания –Зденка Тодорова (Западни покрайнини), Виктор Канзуров (Македония), Хаджи Пируши (Албания), Авния Бахтиари, Мурвета Исмаили, Надил Алили (Гора и Жупа)

3.      Статута на българската общност в Косово след декларацията за независимост –Таня Мангалакова, журналист

4.      Призрен и Каварна побратимени градове – Цонко Цонев, кмет на Каварна

5. Интеграция на етническите българи от чужбина на пазара на труда в европейска България –Лиляна Станкова, социално министерство

6. Изработване на държавна програма за българите от чужбина – изказване от представител на Външно министерство за облекчаване на процедурата за гражданство, получаване на “зелена карта” , план на правителството за безплатно образование на студенти от Сърбия и Македония по линия на превръщане на България в страна донор за трети страни

7. Проблеми на стипендиите за етническите българи от Западните Балкани – изказване, Йордан Симов, експерт

8.  Улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство за етническите българи. Изкуственият дефицит и трафикът на паспорти  

9. Приемане на апел, публикуване в Интернет и изпращане до институциите

 10.  ДИСКУСИЯ

Коктейл и промоция на горанско (нашенско) албанския речник на Назиф Докле, етнически българин от Гора, Северна Албания

АПЕЛ

На Културно-просветно дружество “Огнище

До : Парламента, президента, Външно Министерство, Вътрешно министерство, МОН, Министерството на труда и социалните грижи, политическите партии, сдружения, граждани, медии

22 Март 2008

За интеграция на етническите българи от Албания, Косово, Македония, Западните покрайнини, Молдова, Украйна в стопанския и културен живот на България

Настояваме българските държавни институции да вземат бързи и адекватни мерки за:

1. Улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство за етническите българи от чужбина. Министерството на правосъдието трябва да увеличи броя на служителите, които приемат и обработват молбите на етническите българи за придобиване на българско гражданство. Възмутени сме от двойния стандарт на българските официални институции към етническите българи от чужбина, който създава условия за изкуствен дефицит на български паспорти, захранва трафика на паспорти, в който “се въртят” милиони левове рушвети. Докато нашенци от чужбина чакат 3 години за български паспорт, наркотрафикантът Куйович е получил “на черно” документ за самоличност. В подготвен документ за държавна политика към българите в чужбина, огласен през декември 2007,  се съобщава, че не е редно България да либерализира прекомерно издаването на български документи за самоличност от “съображения за национална сигурност”. Не приемаме тези съображения, които ще доведат до още по-голям дефицит и ще осигурят милиони за нелегалните посредници на български паспорти.

2. От 2008 визите за България за нашите сънародници от чужбина да бъдат безплатни и да се издават на граничните пунктове.

3. Провеждане на политика на широко отворени врати за стопанска и културна интеграция на българите от чужбина – Западните Балкани (Албания, Сърбия, включително и Косово, Македония), Молдова и Украйна). Те трябва да получават работни визи при облекчени условия, както и “зелени карти” за достъп до пазара на труда, а също и паспорти при облекчена процедура. България може да последва примера на Испания, където от години се провежда политика на привличане на работна ръка от Латинска Америка и възможност за получаване на гражданство. В момента, когато в България има дефицит на работна ръка и бизнесът лобира за внос на работници от чужбина, се появиха екстравагантни предложения за внос на работници от Виетнам, Филипините и др., които биха имали езикови и културни проблеми с интеграцията в българското общество. Неправителствените организации трябва да участват в изработването на  държавната стратегия за привличане на работна ръка от българските общности в чужбина, което до момента се прави изцяло непрозрачно.

4. Настояваме за мониторинг на всеки три месеца от обществени организации върху дирекцията на МОН, отговаряща за стипендии за етническите българи за следване в българските университети. От 2008 България вече е донор за трети страни, сред които са Западните Балкани. Стратегията на Министерството на външните работи предвижда бюджет от милиони, с които да се финансира безплатно обучение в университетите ни. Тези обществени пари ще “потънат” в пясъците, ако МОН не промени начина на работата си. Тромавите процедури по издаването на визи на етническите българи е проблем номер. Някои студенти от Албания чакат около три месеца за получаването на визи за обучение. Мнозина се отказаха и се записаха в местни или в македонски университети. Досега съществуващата квота за обучение на младежи от български произход от Косово не е усвоена заради немарливост на българските чиновници. Настояваме за българските кандидат-студенти от Албания и Косово да има отделни приемни тестове, защото в тези страни не се изучава организирано литературния български език. Настояваме МОН да изпрати български учители в Гора и Жупа, Косово.

5. През 2008 да се открие културен институт на България в Тирана, с което ще се изпълни решение на Министерския съвет от 2004

Таня Мангалакова

В. “Сега”, 8 март 2008

Здрав корен имат ислямизираните българи в региона. Активистите им отчаяно търсят контакт с институциите в София, а те надменно са им обърнали гръб

Век след експедициите на етнографите Васил Кънчов и Йордан Иванов реших да пътешествам из района на Гора и Жупа в Косово и Кукъс, Албания, за да видя какво е станало с описаните в тези райони българи мюсюлмани, които говорят на български диалект. Днес хората от тази малка общност търсят своята идентичност – едни се самоопределят като българи, други – като горани, трети – като бошняци, четвърти – като македонци мюсюлмани. Става дума за едни и същи хора, които помежду си се наричат “нашинци”, а езикът – “нашински”. Това са наши сънародници, които пазят автентичните си традиции и стар български диалект от векове. Те са ислямизирани по време на Османската империя.

КОЛКО И КЪДЕ СА

Горанските села в Косово са: Брод, Бачка, Диканце, Кокаляне (на сръбски Кукаляне), Любовище, Радеша, Лещане, Драгаш, Вранище, Млике, Орчуша, Рапча (Горна и Доня), Кръстец (на сръбски Кръстац, Горни и Дони), Глобочица, Зли поток, Крушево, Рестелица. В Македония има 2 горански села – Урвич и Йеловяне. В Жупа и Подгор в Косово има също има нашенски села, от които най-големите са Доно Любене, Горно Любине, Небрегоще, Манастирица, Речане, Планяне, Локвица, Драйчици, Мушниково, Горние, Бобошевци. Областта Гора в Северна Албания се простира в падините на планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония и включва девет села с нашенци, смятани за потомци на богомили – Борйе, Църнелево, Кошарища, Очикле, Орешек, Оргоста, Шищейец, Пакища и Запод (общо около 15 000 души).

На 2 ноември 2007 в БАН бе представен “Горанско (нашенски) – албански речник” (Reçnik Goranski (nashinski) – Allbanski, Fjalor Gorançe (Nashke) – Shqik”,  съставен от изследователя Назиф Докле. Речникът съдържа 1383 страници с 43 000 думи и изрази на диалекта на девет села в североизточна Албания, който според Назиф Докле принадлежи към “крайните български говори в Северозападна Македония.През 2003, 2004 и 2006, когато посетих Гора и Жупа в Косово, за да търся българите мюсюлмани, тези райони вече бяха анклави, в които нашенци буквално се задушават. Само Шар планина е естествена бариера, която възпира косовските албанци да асимилират горанските села, които все още са етнически компактни. В Косово са останали по-малко от 10 000 горани, които не говорят албански език, подложени на асимилация от албанците, те мигрират от провинцията.

БЪЛГАРИТЕ В ЖУПА

Ако пътуваме от България до Жупа, най-краткия път е през Скопие и Качаник, през сръбските анклави Щръпце и Брезовица, който е високопланински ски център. В село Доние Любине живеят около 392 домакинства с около 2200 души, през последните години в чужбина са мигрирали 93 семейства. Макар и високо в планината, селото има канализация за отичане на водата. Улиците не са асфалтирани, но е положена настилка от камъни. Личи си, че тук живеят най-добрите строители в Косово.

Нашенци от Доние Любине празнуват както мюсюлмански, така и християнски празници. Джурджовден, както тук наричат Гергьовден, е най-големият празник. Празнуват се два байряма, Арифе, Кръстовден (6 септември), Богородица (28 август), Илинден (2 август), Митра (Димитровден), началото на зимата, Петковден. Коледа (Божик,7 януари). Мъжете пият ракия и вино. Едно време старите хора са произвеждали ракия и вино. Сега си купуват сливовица.

Женската носия е носител на идентичност. Нашенки личат отдалече с пъстрите шалвари и елечета. Носиите се шият, тъкат и везат на ръка. Омъжените носят кърпа на главата с малка капа със сърма и със сребърни дукати, наречена “перишан” . Девойките носят бял, а омъжените – червен колан, който е като пояс и се нарича “бошча, за да се вижда отдалече коя е свободна и коя – обвързана.

В селото сякаш времето е спряло преди 100 години. Учителят Джавит Реджепи разказва, че в селото има училище, в което се учи на босански език до 9 отделение. “През 2000 г. избрахме да учим на босански, за да останем тук, преди това учехме на сръбски. Вкъщи си говорим на нашенски, който не учим никъде”.

На 23 юни 2004 г. администрацията на ООН ЮНМИК е регистрирала неправителствена организация “Български мухамедани” със седалище Д. Любиние, Призрен. Организацията е основана от 11 души от селото. Целите й са “да обедини българите от Косово с цел да поддържат, развиват и представят културата и традициите на българската общност в Косово, да работят за задълбочаване на връзките за интелектуално обединение на българите на Балканите, образование за представяне на толерантност, демокрация, човешки и малцинствени права, да поддържа и окуражава литературното творчество, да запознава членовете и техните фамилии с древната българска история и култура”.

Всички жители на Доние Любине са мюсюлмани, в селото има джамия и три тюрбета (надгробни паметници, характерни за ислямските суфите) На Петровден нашенци от Доние Любине ходят да празнуват при тюрбето в Лес.

Джавит смята, че нашенци са дошли тук през 3 – 4 век: “Ние сме се заселили отпреди албанците и сърбите да се заселят в Косово. Албанците не искат да признаят, че сме по-стари от тях, но това е факт.”Според Фикрет Карадолами има богомилски знак до т. нар. “българска чешма” край местност “Дупница” над селото. Когато отидох на място, излезе, че става дума за бивша българска застава. Там е минавала демаркационната линия, докато през Първата световна война Жупа  е част от българска Македония.

Нашенци от Жупа са имали връзки с България след балканските войни, до Първата световна война, много нашенци са работили във Видин, София, Плевен, Пловдив, Варна.

 БЪЛГАРИТЕ В ГОРА  

“Ако идете сви

(а виджим сте тръналйе)

Кой че зборне йезик наш

Дукат изтенчен

От бабовци зачуван

Во године много потешке”

(из стихотворението “Азил” на Садик Идризи – Алябак, “от стихосбирката “Лоше ишарети”, издадена на нашенски и на босански)

Най-бързо се пътува до Косовска Гора по маршрута София – Скопие – Косово. Когато запитах шофьора на автобуса – косовски албанец,  откъде минава за Призрен, той ми отвърна простичко: “През Албания”. Всъщност автобусът минава през Феризай, Щиме, Сува река – все територии в Косово, прочистени от сърби, в които живеят само албанци. От Призрен има маршрутки до Драгаш, откъдето е достъпна цяла косовска Гора. Живях седмица през лятото на 2006 в село Брод в Шар планина, изучавайки бита, традициите и идентичността на хората в Гора. Имах щастието да бъда гостенка на горански сватби, които се празнуват поне 3 дни и 3 нощи според старите традиции със зурни и тъпани и приличат много на традиционните сватби на българите мюсюлмани. Невястата е забулена, гледа надолу, в огледало. Нарича се “шарена невеста”, по лицето й се лепят брокати, има и капа със златни дукати. В последния ден на сватбата свекърът отива да вземе булката и я води забулена на кон с дантелен чадър, четири коня носят постелята (чеиза). Вечерта сватбарите отиват в къщата на младоженеца с тупани и хоро, но първо не пускат да младоженеца и роднините му в къщата, където булката и роднините й са се барикадирали. Започва ритуалът на откупуването, който трае с часове – тупаните бият, младоженецът и неговите роднини играят хоро и откупуват всеки метър от пространството към къщата на невястата с дарове, пари и алкохол. На сутринта се пие блага ракия.Песните в Гора са носталгични. В тях се пее на български диалект за любов, за севда “Мерак ти имам”, “Тия лични очи”, “Алтъно”, за хубостта на Шар планина – “Горо, бре майко”, “Шар планино, висока планино”, “Ей, бре Горо, мила сестро”, за гурбетчиите – “Ей, Горо, празни села”, “Туджина йе много тешка”. Най-големият празник и тук е Джурджевден. Горанските села изобилстват с славянска топонимия.

ТЪРСЕНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ 

Една вечер в едно от кафенетата в Брод Аце май си беше пийнал повечко бира и каза на бай Исмаил Бойда: “Македонски, сръбски, косовски УНМИК паспорти – нищо не струват! Да ги вземеш тук и да им драснеш една клечка кибрит. ”Бай Исмаил се разгневи, защото е председател на Съюза на македонците с ислямска религия и смята, че хората в Гора са ислямизирани македонци. Аце заяви, че срещу 100 евро сам ще си подпали македонския паспорт. Стана голяма кавга и Бойда заплаши Аце, че ще го спрат на границата с Македония и ще се погрижи Аце да има проблеми в Македония. Бай Исмаил повтаряше на висок глас, че местните хора подават документи за българско гражданство, за да получат паспорт, с който свободно да пътуват и работят в Западна Европа. Според него няма горани, а мюсюлмани. Започна кавга между присъстващите – нашенци-бошняци срещу нашенци-македонци, нашенци-македонци срещу нашенци-българи! И като капак, бай Исмаил се обръща към мен: “Вие, българите, сте македонци”. В този момент един от присъстващите отряза Исмаил, като му каза, че е “златен папагал”. Мъжете в кафенето по едно време се сетиха за мен. “Ние тук всички сме роднини, исти сме.”През декември 2005 е създадена още една неправителствена организация на нашенци”Младежки съюз Гора”. Авния Бахтияри, председател на сдружението, апелира към София да дава българско гражданство на самоопределящите се като българи хора от Гора.: “Нашите хора са ценни, имотни, работливи. Ако получат документи в София, гражданство и паспорти, всички ще инвестират парите си в България. Ние ще дойдем с парите си в България, ще инвестираме в кафенета, търговия, сладкарници.  От друга страна, България би имала български граждани в Косово. Ако на хората не им се помогне да получат по-бързо българско гражданство, всичко ще е напразно, лук и вода”, обяснява емоционално Авния.

КАК ШАР ПЛАНИНА СТАНА АЛБАНСКИТЕ АЛПИ 

Покойният Рустем Ибиши беше лидер на ГИГ („Гражданска инициатива Гора“), депутат в парламента на Прищина по квотата за малцинствата. Намерих го през 2006 в родното му село Млике, бе от малкото места в Гора, където мъжете открито се черпеха с вино. “Ние пием явно, те – тайно”, шегува се Рустем и ми показва богата колекция от вина. “Имаме българско вино, ама българи не сме”, казва един от приятелите му. “А какви сте”, питам аз. “Ние сме отделни, специфични, отличаваме се от всички останали славянски общности, имаме свои специфични обичаи, език. Помежду си се наричаме горани”, с благ глас обяснява Рустем. “Има 51 бомбени нападения в Гора, напоследък не нападат, защото искат да се покажат пред международната общност, че изпълняват стандартите”, ми обясни той. Рустем не беше оптимист:“Ние сме най-обезправената общност в Косово”.

През октомври 2006 бомбите в Гора вече станаха 52, когато имаше взрив пред къщата на Зекир Зурапи в село Горна Рапча. Наскоро разбрахме, че албанците прекръстиха Шар планина на… албанските Алпи?! И това на интернет-страницата на косовското министерство на търговията. Какво толкова, след като на издадените след 1999 карти на албански език Косово поле вече е Фуш Косова.

ГЛАС В ПУСТИНЯ

Лидерът на “Гражданска инициатива Гора” Рустем Ибиши търсеше контакти с български депутати, които да защитят интересите на гораните в Косово, искаше парламентът в София да приеме декларация за защита на гораните в Косово. Беше идвал в София, разговарял с чиновници от МОН и те му обещали специална квота за 3 – 4 студенти от Гора. Рустем живо се интересуваше студенти горани да учат в България, но чиновниците от МОН не направиха нищо, за да бъде усвоена квотата от 5 стипендии за българи от Гора. След януари 2007 стана още по-лошо, защото бяха въведени визи за България.Рустем наивно смяташе, че Сърбия ще се върне в Косово. Тръгнах си от Млике и го оставих на илюзиите му. Почина през май миналата година. Единствените държави, които помагат на нашенци да оцеляват в Косово са Сърбия и Македония. Повечето горани от Брод живеят в съседна Македония,  македонски паспорти. От село Брод в Скопие има около 600 горански семейства, които държат главно бюрекчийниците, сладкарниците и кебапчийниците. Гораните са традиционни сладкари, смятани са за бозаджиите на Балканите. На конференция през януари 2006 в Скопие бе поискано Република Македония да организира преподаване на македонски език в Гора, както и въвеждане на македонския за административна употреба в Косово. От няколко години в Жупа и някои части на Гора развиват дейност и новокомпонирани “бошняци”, които настояват да се изучава босански, а не сръбски език. В парламента в Прищина има депутати бошняци коалиция коалиция “Вакат”, които са в парламентарната група “7 +” заедно с партията на турците. Политиците в Гора и Жупа, Косово, дори не могат да излязат с общи искания в този важен момент, когато се решава статута на провинцията и най-вероятно великите сили ще дадат зелена светлина на независимо Косово. Това ужасява нашенци в Косово, защото те са твърде малко на брой. 

“ЧЕРНИЯТ ПАЗАР” ЗА ВИЗИ И ПАСПОРТИ РАБОТИ

Институциите, от които зависи даването на българско гражданство за етническите българи, най-вече МВР, задържат документите на българите от Косово и Албания понякога с години. Това можело да са албанци, твърдят висши функционери. Такъв довод обиждат нашенци от Гора, защото те бягат именно от албанците. В подготвения документ за държавна политика към българите в чужбина, оповестена през декември 2007, бе изразено мнението, че не е редно България да либерализира прекомерно издаването на български документи за самоличност “от съображения за национална сигурност”. С размахване на плашилото за “национална сигурност” всъщност се подхранва “черния пазар” на визи и паспорти. Говори се ,че залогът е много голям…Българите в Косово са напълно забравени от политиците в София. През цялото време на политическата си кариера Соломон Паси лобира с пълна сила за независимо Косово, зачерквайки от приоритетите на българската външна политика съдбата на българите в Косово. През 2003 като външен министър той посети Прищина, за да договори признаването на УНМИК-паспортите на граничните пунктове на България. Паси не си направи труда да се срещне с представители на българските организации в Косово и те останаха много разочаровани. В този момент за него приоритетът беше албанците от Косово да не си вадят сръбски паспорти, с които спокойно могат да пътуват в България. Сегашният външен министър Ивайло Калфин беше първият външен министър на България, който посети Прищина и намери време да се срещне с българите от Косово. За съжаление от София не последва сериозна подкрепа за българите в Косово. Никой български политик в парламента – с малки изключения – не проявява интерес към българите в Косово. Нашенци в Косово се страхуват за бъдещето си, защото осъзнават, че демографски са твърде малки и не представляват фактор, с който да се съобразяват великите сили.   

За защита на правата, културна и административна автономия на българите в Косово!

В Косово живеят етнически българи, пазещи от векове идентичност, традиции, език и обичаи. В управляваната от ООН провинция вече са регистрирани две неправителствени организации на българите в Гора и Жупа.
Нашите сънародници живеят в условия на непрекъснати провокации. До момента в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения, но нито един извършител не е разкрит. Тенденцията е в най-скоро време под егидата на международната общност да се създаде независимо Косово. Българите в Косово отчаяно търсят помощ от институциите на България за защита на техните човешки права. Българската държава трябва активно и на висок глас да защити правата на българите в Косово.
Времето е ограничено и затова настояваме:

1. Народното събрание да приеме незабавно декларация за защита правата на българите в Косово, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово.

2. Българските институции спешно да приемат и осъществят план с конкретни мерки за защита на българите в Косово, който да се изготви прозрачно и с помощта на неправителствени организации.

3. В Драгаш, Косово, да се открие център за културно и икономическо сътрудничество с България. Той трябва да действа в защита на техните човешки права, да организира курсове по български език за младежи, кандидатстващи в български университети, да осъществява стопански и културни проекти в Косово.

4. Улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство за българите от Косово.

5. Провеждане на цялостна политика за тяхната стопанска и културна интеграция в България – за осигуряване на работни визи при облекчени условия, както и на “зелени карти”, гарантиращи достъп до пазара на труда у нас.

Дайте своя глас за апела на интернет адрес

http://www.bgpetition.com/Zastina-na-Bulgarite-v-Kosovo/index.html 

8 Февруари 2008

Апелът е депозиран официално на 18 февруари 2008 с писмо до Министерски съвет от дружество „Огнище“ и има входящ номер 08.1020/19.02.

„Нашенци в  Косово и Албания“, репортаж в сп. „Тема“, от август 2006

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=158&cover=1

Културно-просветно дружество „Огнище“ за връзки с българите в Албания и Косово

 КОНТАКТИ

Председател Георги Стаменов, София

Тел. (+3592) 8520685, мобилен 0896870634

stamengo@yahoo.com

Зам.-председател Румен Арнаудов, София

ra@tu-sofia.bg

Телефон 965 33 26

Таня Мангалакова, журналист балканист

tmangalakova@yahoo.com

GSM 0886 16 92 37

0878 16 92 38

Кукъс, Назиф Докле

На 2 ноември 2007 в Българската академия на науките в София бе представен “Горанско (нашенски) – албански речник” (Reçnik Goranski (nashinski) – Allbanski, Fjalor Gorançe (Nashke) – Shqik”, София, академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2007), съставен от Назиф Докле. Речникът съдържа 1383 страници с 43 000 думи и изрази на диалекта на девет села в североизточна Албания, където живеят нашенци, или горани – ислямизирано население от български произход, което и днес говори на стар български диалект. В предговора Назиф Докле обяснява, че говорът на нашенци в Албания принадлежи към крайните български говори в Северозападна Македония. Авторът на речника е нашенец от Борйе, едно от горанските села в района на Кукъска Гора, Албания.Деветте горански села в Северна Албания – Борйе, Църнелево, Кошарища, Очикле, Орешек, Оргоста, Шищейец, Пакища и Запод, са част от областта Гора, която се простира в падините на планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония. Гораните са мюсюлмани, помежду си се наричат нашенци, а езикът, на който говорят – нашенски. Те са ислямизирано население от български произход. Албанците ги наричат торбеши, горани. Назиф Докле смята, че гораните са потомци на богомили.62-годишния Назиф Докле има много таланти – етнограф, историк, поет, скулптор, резбар, режисьор и сценарист на документални филми. В момента живее в град Кукъс, работи в местния музей и преподава албански език и литература. Талантливият изследовател е подготвил за печат монографиите “Етнографска Гора”, “Следи от богомилството в Гора”, както и свои разкази. 

В Косово има регистрирани вече 2 неправителствени организации за сътрудничество с България. Част от гораните вече се самоопределят като българи. Те искат децата им да учат в български университети и да могат безвизово да пътуват до България и да работят тук.

В района на Кукъс има 9 български села

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

По инициатива на Културно-просветното дружество „Огнище“ вече седем години се провеждат форуми, които популяризират историята, културата и традициите и се занимават с решаване на проблемите на сънародниците ни в Голо Бърдо, Преспа, Гора, Жупа, Корчанско и Призренско (Албания и Косово) пред българската и световната общественост.

Ние, участниците в кръглата маса „Българите в Албания и Косово“, след преглед на основните събития през последните години, с грижа за сънародниците ни в тези райони бихме желали да направим пред Вас следните констатации и предложения:

1.Приветстваме усилията на българската дипломатическа мисия в Тирана и албанската секция в МВнР за подпомагането на българската общност в нейните стремежи за запазването на енто-културната си самобитност и за признаването на статута на отделна етническа и културна общност в Албания. Служителите в мисията и бившият министър на външните работи г-н Соломон Паси дариха средства за възстановяване на българския храм в с.Гиновец, Голо Бърдо. Впоследствие и Дирекцията по вероизповеданията при МС отпусна и средства от бюджета, а през 2006 година с помощта на певеца Илия Луков бе поставена и осветена камбана на църквата.

Очакваме отпечатването на речника на горанския говор, което ще е събитие за българската наука и за българистиката по света  и изказваме благодарност за оказаната подкрепа на МВнР. През март 2006 г. имахме удоволствието да организираме представянето на автора на речника г-н Назиф Докле, изтъкнат изследовател, фолклорист и поет, пред българската научна и литературна общественост. Готвим се за организиране на представянето на самия речник съвместно с БАН след отпечатването му. Очакваме също така отпечатването и на специализиран учебник по български език за общността ни в Албания.

За съжаление, тези несъмнени успехи не могат да прикрият липсата на система в работата на държавните институции в опазването на българското църковно, езиково и културно наследство зад граница.

През 2005 и 2006 г. министърът на външните работи г-н Ивайло Калфин проведе срещи с ръководители на българските организации, с които ние поддържаме тесни връзки и се надяваме тези срещи да доведат до позитивни промени в политиката ни спрямо общностите ни.

2. Тромавите процедури по издаването на визи на българи от Албания продължава да бъде проблем номер едно в общуването ни със сънародниците там. За поредна година някои студенти чакаха около три месеца за получаването на визи за обучение. Някои продължават да ги чакат, а други се отказаха и се записаха в местни или в македонски университети.

3. След влизането на България в ЕС настояваме Министерски съвет да вземе решение сънародниците ни от чужбина да пътуват с безплатни визи до България. Известно всяка от страните членки има право да въвежда облекчения във връзка с националните си и икономически интереси. Не би било оправдано сърби и албанци от Сърбия и Македония да имат по-либерален достъп до територията на България, отколкото българи от Албания и други държави.

4. В момента държавните институции разработват стратегия за внос на чужди работници и затова настояваме българите от Косово и Албания да получат облекчени условия за получаване на работни визи, както и за развиване на собствен бизнес в България. Имаме готовност дружество “Огнище” да участва в изработването на тази стратегия с експертна помощ. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход.

5.Поради въвеждането от МОН през 2004 г. на нови условия и правила за приемане на студентите и тази година за пореден път пет от местата, предоставени за обучение на граждани на Албания, не бяха използвани. Настояваме да се предприемат стъпки, включително и чрез промяна на нормативната база (Закон за българите живеещи извън България и Закон за висшите образование), за възстановяването на системата на прием до 2003 г., когато се запълваха почти всички места. Предлагаме отново. местата да се определят (и при необходимост – трансформират), не от Министерски съвет, а от министъра на образованието и науката.

6.Тестовете по история не отговарят на ситуацията в Албания и Косово, където не се изучава организирано български език и история. Отново не бяха предоставени предварително въпросници за тези тестове. Настояваме за българските кандидат-студенти от Албания и Косово да има отделни тестове.

7.МОН възприе предложението ни от миналата година за определянето на отделна квота (5 места) за сънародниците ни от Косово. Но тези възможности не бяха добре разгласени от дирекция „Студенти и специализанти“ в МОН, която отговаря за тази дейност. Резултатите също не бяха изпратени навреме в мисията ни в Прищина, поради което кандидатите дълго време не бяха информиране дали са приети или не. Когато двамата приети студенти дойдоха в България, не им беше оказано съдействие за настаняване и започване на учебни занятия, а трябваше да подават молби до студентските съвети и да чакат седмици, което ги накара да се завърнат обратно.

8. За втора поредна година не беше организиран подготвителен курс по български език от университетите. Категорично се застъпваме за възстановяването на тази практика, което е задължение на МОН съгласно чл.4, ал.1 на ПМС 103/1993 г. Това, че отделни университети изразяват готовност да организират тези курсове и без заплащане от МОН (от отговора от МС) говори, че те по-добре от администрацията в МОН осъзнават важността на тази държавна политика.

9.Не считаме за уместно в приема на студенти от българските общности ключова роля да има доц. д-р Марияна Георгиева, която през 2004 г. беше уличена в приемането на чужденци от небългарски произход по същото ПМС 103, което тя самата призна пред медиите, но за което не последва наказание.

Настояваме дружество „Огнище“ да осъществява мониторинг на всеки 3 месеца на работата на тази служителка и ръководената от нея дирекция, тъй като имаме съмнения в нейната компетентност и добросъвестност.

10.Повечето български младежи от Албания и Косово не могат да продължат образованието си след 6-и и 8-и клас. Предлагаме от Албания  Косово да се приемат учащи се не само в българските университети, но и в гимназиалния курс. Децата след 6-и или 8-и клас могат да преминат подготвителен клас или двумесечен курс през юли-август по книжовен български език.

11.В миналогодишното си обръщение похвалихме правителствената политика и МОН, за това че за първи път ( през 2005 г.) е организиран безплатен летен отдих за 50 талантливи българчета от Албания и на 10 от Косово. За наша изненада тази много полезна стъпка не намери продължението си през тази година, независимо че е регламентиран в чл.8а на ПМС 103, което е неизпълнение на държавно решение. Моля да ни отговорите какви са причините? Настояваме за това през 2007 година да се възстанови провеждането на този отдих.

12. На миналогодишната кръгла маса от главния секретар на Държавната агенция за българите в чужбина беше изразено становището, че ДАБЧ „не се съмнява в българския произход на лицата от общността ни в Косово, но се затруднява в изготвянето на система на работа с общността ни там“. За една година явно все още липсва изградена система, независимо че вече има регистрирани две български (по устав) организации в двата района, населени компактно с българско население. Тези протакания с години на издаването на документ за български етнически произход от страна на ДАБЧ водят до недоверие у сънародниците ни, разочароват ги и създават предпоставки за влияние на други държави, което предвид ситуацията в Косово и националните ни интереси е силно нежелателно.

13. Отново обръщаме внимание, че във връзка с увеличения брой подадени молби за придобиване на българско гражданство дирекция „Българско гражданство“ при Министерството на правосъдието се нуждае от двойно увеличаване на броя на служителите. Няма как да коментираме забавянето с повече от 2 години на преписките на кандидатите, което води до появата на посредници и корупция.

14. Приветстваме политиката на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на българите от чужбина на облекчени условия, като процедура и като такси /0.5%/ за издаване на документи за самоличност – временно, продължително и постоянно пребиваване, но е странно, че се изисква всеки път наново да се представя документ за български произход от ДАБЧ. Като че ли може човек преди година да е бил българин, а сега да не е. Настояваме регистрираните неправителствени организации на българите в Косово и Албания да бъдат упълномощени да издават удостоверения за български произход.

15. Дружество “Огнище”, което членува в Консултативния съвет към ДАБЧ, настоява спешно да бъде свикана среща, на която подробно да се обсъдят конкретните мерки, които предлага за работа с нашите сънародници от Албания и Косово.

16. През 2004 Министерският съвет взе решение да бъде открит културен център на България в Белград, Скопие и Тирана. Настояваме да се изпълни решението на МС и от 2007 г. в Тирана да бъде открит културен институт на България. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В навечерието на организираната на 10 март 2006 културна проява на дружеството получихме насърчително писмо-отговор от приемната на министър-председателя ( № 2220/03 от 2.03.2006 г.) на поставените от участниците в миналогодишната кръгла маса въпроси. Отговорът беше огласен пред аудиторията на форума. Благодарим, че някои от поставените от нас проблеми са решени положително, както и за оценката на народополезната дейност на дружество “Огнище”. За съжаление поставянето отново на голяма част от проблемите говори, че явно в административните служби или се действа много бавно, или много предпазливо, или няма воля да се работи за реалното разрешаване на поставените въпроси, тъй като това създава допълнителни трудности за случайни и безразлични чиновници. В нашата администрация все още няма нагласа за толериране на усилията на нашите сънародници, а често и за подкрепа в трудният им път по завръщането към националните корени. Типовите регулативни процедури трябва да се дообмислят и прецизират за работа с българите от странство.

Очакваме в отговор на  поставените от нас въпроси, подобряване на нормативната уредба по регулиране на тази толкова важна за националното ни бъдеще дейност и реални действия на българската дипломация и администрацията, за да се почувства от нашите сънародници в чужбина ролята на Българската държавност, това че България я има!

АПЕЛ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА “БЪЛГАРИТЕ В АЛБАНИЯ И КОСОВО“

ЗА АВТОНОМИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В КОСОВО, УЛЕСНЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ГРАЖДАНСТВО И БЕЗПЛАТНИ ВИЗИ 

 (2 декември 2006 година) 

В Косово живеят етнически българи, които векове наред пазят своята идентичност, традиции, език и обичаи. В управляваната от ООН провинция вече са регистрирани 2 неправителствени организации на българите в Гора и Жупа, които работят за културно и икономическо сътрудничество с България. До момента в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения, но нито един извършител не е разкрит. Българите в Косово отчаяно търсят помощ от институциите на България за защита на техните човешки права. Тенденцията е в първата половина на 2007 под егидата на международната общност да се създаде независимо Косово с някаква форма на условна независимост. Българската държава трябва активно и на висок глас трябва да защитава правата на българското малцинство в Косово.

Времето е ограничено и затова настояваме:

1.       Народното събрание и останалите институции да приемат декларация за защита правата на българите в Гора и Жупа, Косово, част от които вече са се самоопределили като българи, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово. Българите трябва да бъдат споменати като етническа общност в конституцията на Косово, която се изготвя в момента от косовските институции заедно с международната общност.

2.       До началото на 2007 година да се създаде план за действие (action plan) за българите в Косово, който да се подготви с помощта на неправителствени организации, които имат експертна информация за тази етнографска общност. Неправителствените организации в България са по-ефикасни и гъвкави, отколкото държавните институции.  

3.       Настояваме за улесняване на процедурата за получаване на българско гражданство. Години наред дружество “Огнище” се опитва да промени тромавите процедури за издаване на визи и документи за български произход, но нещата си вървят по старому. Настояваме от януари 2007 нашите сънародници в Косово и Албания да получават безплатни визи за България. Настояваме дружество “Огнище” да получи правомощия да упражнява граждански контрол на действието или съответно бездействието на институции като МВнР, Агенция за българите в чужбина, Министерство на правосъдието, МВР които осъществяват процедурата на даване на българско гражданство на нашите сънародници в Косово и Албания. Имаме конкретни оплаквания и сигнали и настояваме виновниците за съществуващите корупционни схеми да бъдат санкционирани.

4.       Държавните институции, които в момента разработват стратегия за внос на работна ръка от чужбина, трябва да приемат пакет от мерки за осигуряване на достъп на нашите сънародници от Косово и Албания до пазара на труда в България. Дружество “Огнище” може да се ангажира с изработване на борса за качествени работници и предприемачи от български произход и да консултира социалното министерство в създаването на работеща стратегия. Българите от Косово и Албания са трудолюбиви и работливи, лоялни към институциите. Нашата държава само би спечелила от тяхното присъствие, те ще обогатят българската култура със своите специфични традиции и диалект. Необходимо е институциите да ускорят процедурата по даване на българско гражданство и издаване на работни визи на гораните от Косово и Албания, защото те ще заемат ниша в нашата икономика, която е свободна.

5.       Предлагаме държавата – МВнР, Министерството на правосъдието и социалното министерство, да подкрепи проект за създаване на офис, посредническо бюро от експерти, който да помага на етническите българи от Албания и Косово, които искат да получат българско гражданство и да започнат малък и среден бизнес в България. Агенцията за българите в чужбина бави месеци наред издаването на удостоверения за български произход, а Министерството на правосъдието – години, даването на българско гражданство. Посредническото бюро ще популяризира уменията и занаятите на тези малки общности в Косово и Албания сред различни слоеве на обществото – предприемачи, стопански камари, бизнес-асоциации, медии и др. Функциите му ще бъдат да помага на “нашенци” от Косово и Албания при подаване на документи за получаване на българско гражданство, както и за улеснено получаване на бизнес-визи и работни визи, регистрация на фирми за извършване на производство и търговия, както и в интеграцията им в българския стопански и културен живот. Нашенци са работливи и искат да живеят в България, за да започнат бизнес в България със своите капитали. Те са инвеститори в икономиката на страната ни. Това е начин за прекъсване на корупцията в системата за получаване на българско гражданство.

6.       Да бъде създаден център за културно и икономическо сътрудничество с България в Драгаш, Косово. Освен с осъществяване на бизнес начинания и реклама на българската култура, този център ще организира курсове по български език за младежи, които искат да кандидатстват в български университети.

 7.       Настояваме българските институции да подкрепят инициативата за създаване на радио “Гора”, което да излъчва на песни и новини на местния горански диалект, който е стар български диалект.