Таня Мангалакова
В. “Сега”, 8 март 2008
Здрав корен имат ислямизираните българи в региона. Активистите им отчаяно търсят контакт с институциите в София, а те надменно са им обърнали гръб
Век след експедициите на етнографите Васил Кънчов и Йордан Иванов реших да пътешествам из района на Гора и Жупа в Косово и Кукъс, Албания, за да видя какво е станало с описаните в тези райони българи мюсюлмани, които говорят на български диалект. Днес хората от тази малка общност търсят своята идентичност – едни се самоопределят като българи, други – като горани, трети – като бошняци, четвърти – като македонци мюсюлмани. Става дума за едни и същи хора, които помежду си се наричат “нашинци”, а езикът – “нашински”. Това са наши сънародници, които пазят автентичните си традиции и стар български диалект от векове. Те са ислямизирани по време на Османската империя.
КОЛКО И КЪДЕ СА
Горанските села в Косово са: Брод, Бачка, Диканце, Кокаляне (на сръбски Кукаляне), Любовище, Радеша, Лещане, Драгаш, Вранище, Млике, Орчуша, Рапча (Горна и Доня), Кръстец (на сръбски Кръстац, Горни и Дони), Глобочица, Зли поток, Крушево, Рестелица. В Македония има 2 горански села – Урвич и Йеловяне. В Жупа и Подгор в Косово има също има нашенски села, от които най-големите са Доно Любене, Горно Любине, Небрегоще, Манастирица, Речане, Планяне, Локвица, Драйчици, Мушниково, Горние, Бобошевци. Областта Гора в Северна Албания се простира в падините на планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония и включва девет села с нашенци, смятани за потомци на богомили – Борйе, Църнелево, Кошарища, Очикле, Орешек, Оргоста, Шищейец, Пакища и Запод (общо около 15 000 души).
На 2 ноември 2007 в БАН бе представен “Горанско (нашенски) – албански речник” (Reçnik Goranski (nashinski) – Allbanski, Fjalor Gorançe (Nashke) – Shqik”, съставен от изследователя Назиф Докле. Речникът съдържа 1383 страници с 43 000 думи и изрази на диалекта на девет села в североизточна Албания, който според Назиф Докле принадлежи към “крайните български говори в Северозападна Македония.През 2003, 2004 и 2006, когато посетих Гора и Жупа в Косово, за да търся българите мюсюлмани, тези райони вече бяха анклави, в които нашенци буквално се задушават. Само Шар планина е естествена бариера, която възпира косовските албанци да асимилират горанските села, които все още са етнически компактни. В Косово са останали по-малко от 10 000 горани, които не говорят албански език, подложени на асимилация от албанците, те мигрират от провинцията.
БЪЛГАРИТЕ В ЖУПА
Ако пътуваме от България до Жупа, най-краткия път е през Скопие и Качаник, през сръбските анклави Щръпце и Брезовица, който е високопланински ски център. В село Доние Любине живеят около 392 домакинства с около 2200 души, през последните години в чужбина са мигрирали 93 семейства. Макар и високо в планината, селото има канализация за отичане на водата. Улиците не са асфалтирани, но е положена настилка от камъни. Личи си, че тук живеят най-добрите строители в Косово.
Нашенци от Доние Любине празнуват както мюсюлмански, така и християнски празници. Джурджовден, както тук наричат Гергьовден, е най-големият празник. Празнуват се два байряма, Арифе, Кръстовден (6 септември), Богородица (28 август), Илинден (2 август), Митра (Димитровден), началото на зимата, Петковден. Коледа (Божик,7 януари). Мъжете пият ракия и вино. Едно време старите хора са произвеждали ракия и вино. Сега си купуват сливовица.
Женската носия е носител на идентичност. Нашенки личат отдалече с пъстрите шалвари и елечета. Носиите се шият, тъкат и везат на ръка. Омъжените носят кърпа на главата с малка капа със сърма и със сребърни дукати, наречена “перишан” . Девойките носят бял, а омъжените – червен колан, който е като пояс и се нарича “бошча, за да се вижда отдалече коя е свободна и коя – обвързана.
В селото сякаш времето е спряло преди 100 години. Учителят Джавит Реджепи разказва, че в селото има училище, в което се учи на босански език до 9 отделение. “През 2000 г. избрахме да учим на босански, за да останем тук, преди това учехме на сръбски. Вкъщи си говорим на нашенски, който не учим никъде”.
На 23 юни 2004 г. администрацията на ООН ЮНМИК е регистрирала неправителствена организация “Български мухамедани” със седалище Д. Любиние, Призрен. Организацията е основана от 11 души от селото. Целите й са “да обедини българите от Косово с цел да поддържат, развиват и представят културата и традициите на българската общност в Косово, да работят за задълбочаване на връзките за интелектуално обединение на българите на Балканите, образование за представяне на толерантност, демокрация, човешки и малцинствени права, да поддържа и окуражава литературното творчество, да запознава членовете и техните фамилии с древната българска история и култура”.
Всички жители на Доние Любине са мюсюлмани, в селото има джамия и три тюрбета (надгробни паметници, характерни за ислямските суфите) На Петровден нашенци от Доние Любине ходят да празнуват при тюрбето в Лес.
Джавит смята, че нашенци са дошли тук през 3 – 4 век: “Ние сме се заселили отпреди албанците и сърбите да се заселят в Косово. Албанците не искат да признаят, че сме по-стари от тях, но това е факт.”Според Фикрет Карадолами има богомилски знак до т. нар. “българска чешма” край местност “Дупница” над селото. Когато отидох на място, излезе, че става дума за бивша българска застава. Там е минавала демаркационната линия, докато през Първата световна война Жупа е част от българска Македония.
Нашенци от Жупа са имали връзки с България след балканските войни, до Първата световна война, много нашенци са работили във Видин, София, Плевен, Пловдив, Варна.
БЪЛГАРИТЕ В ГОРА
“Ако идете сви
(а виджим сте тръналйе)
Кой че зборне йезик наш
Дукат изтенчен
От бабовци зачуван
Во године много потешке”
(из стихотворението “Азил” на Садик Идризи – Алябак, “от стихосбирката “Лоше ишарети”, издадена на нашенски и на босански)
Най-бързо се пътува до Косовска Гора по маршрута София – Скопие – Косово. Когато запитах шофьора на автобуса – косовски албанец, откъде минава за Призрен, той ми отвърна простичко: “През Албания”. Всъщност автобусът минава през Феризай, Щиме, Сува река – все територии в Косово, прочистени от сърби, в които живеят само албанци. От Призрен има маршрутки до Драгаш, откъдето е достъпна цяла косовска Гора. Живях седмица през лятото на 2006 в село Брод в Шар планина, изучавайки бита, традициите и идентичността на хората в Гора. Имах щастието да бъда гостенка на горански сватби, които се празнуват поне 3 дни и 3 нощи според старите традиции със зурни и тъпани и приличат много на традиционните сватби на българите мюсюлмани. Невястата е забулена, гледа надолу, в огледало. Нарича се “шарена невеста”, по лицето й се лепят брокати, има и капа със златни дукати. В последния ден на сватбата свекърът отива да вземе булката и я води забулена на кон с дантелен чадър, четири коня носят постелята (чеиза). Вечерта сватбарите отиват в къщата на младоженеца с тупани и хоро, но първо не пускат да младоженеца и роднините му в къщата, където булката и роднините й са се барикадирали. Започва ритуалът на откупуването, който трае с часове – тупаните бият, младоженецът и неговите роднини играят хоро и откупуват всеки метър от пространството към къщата на невястата с дарове, пари и алкохол. На сутринта се пие блага ракия.Песните в Гора са носталгични. В тях се пее на български диалект за любов, за севда “Мерак ти имам”, “Тия лични очи”, “Алтъно”, за хубостта на Шар планина – “Горо, бре майко”, “Шар планино, висока планино”, “Ей, бре Горо, мила сестро”, за гурбетчиите – “Ей, Горо, празни села”, “Туджина йе много тешка”. Най-големият празник и тук е Джурджевден. Горанските села изобилстват с славянска топонимия.
ТЪРСЕНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ
Една вечер в едно от кафенетата в Брод Аце май си беше пийнал повечко бира и каза на бай Исмаил Бойда: “Македонски, сръбски, косовски УНМИК паспорти – нищо не струват! Да ги вземеш тук и да им драснеш една клечка кибрит. ”Бай Исмаил се разгневи, защото е председател на Съюза на македонците с ислямска религия и смята, че хората в Гора са ислямизирани македонци. Аце заяви, че срещу 100 евро сам ще си подпали македонския паспорт. Стана голяма кавга и Бойда заплаши Аце, че ще го спрат на границата с Македония и ще се погрижи Аце да има проблеми в Македония. Бай Исмаил повтаряше на висок глас, че местните хора подават документи за българско гражданство, за да получат паспорт, с който свободно да пътуват и работят в Западна Европа. Според него няма горани, а мюсюлмани. Започна кавга между присъстващите – нашенци-бошняци срещу нашенци-македонци, нашенци-македонци срещу нашенци-българи! И като капак, бай Исмаил се обръща към мен: “Вие, българите, сте македонци”. В този момент един от присъстващите отряза Исмаил, като му каза, че е “златен папагал”. Мъжете в кафенето по едно време се сетиха за мен. “Ние тук всички сме роднини, исти сме.”През декември 2005 е създадена още една неправителствена организация на нашенци”Младежки съюз Гора”. Авния Бахтияри, председател на сдружението, апелира към София да дава българско гражданство на самоопределящите се като българи хора от Гора.: “Нашите хора са ценни, имотни, работливи. Ако получат документи в София, гражданство и паспорти, всички ще инвестират парите си в България. Ние ще дойдем с парите си в България, ще инвестираме в кафенета, търговия, сладкарници. От друга страна, България би имала български граждани в Косово. Ако на хората не им се помогне да получат по-бързо българско гражданство, всичко ще е напразно, лук и вода”, обяснява емоционално Авния.
КАК ШАР ПЛАНИНА СТАНА АЛБАНСКИТЕ АЛПИ
Покойният Рустем Ибиши беше лидер на ГИГ („Гражданска инициатива Гора“), депутат в парламента на Прищина по квотата за малцинствата. Намерих го през 2006 в родното му село Млике, бе от малкото места в Гора, където мъжете открито се черпеха с вино. “Ние пием явно, те – тайно”, шегува се Рустем и ми показва богата колекция от вина. “Имаме българско вино, ама българи не сме”, казва един от приятелите му. “А какви сте”, питам аз. “Ние сме отделни, специфични, отличаваме се от всички останали славянски общности, имаме свои специфични обичаи, език. Помежду си се наричаме горани”, с благ глас обяснява Рустем. “Има 51 бомбени нападения в Гора, напоследък не нападат, защото искат да се покажат пред международната общност, че изпълняват стандартите”, ми обясни той. Рустем не беше оптимист:“Ние сме най-обезправената общност в Косово”.
През октомври 2006 бомбите в Гора вече станаха 52, когато имаше взрив пред къщата на Зекир Зурапи в село Горна Рапча. Наскоро разбрахме, че албанците прекръстиха Шар планина на… албанските Алпи?! И това на интернет-страницата на косовското министерство на търговията. Какво толкова, след като на издадените след 1999 карти на албански език Косово поле вече е Фуш Косова.
ГЛАС В ПУСТИНЯ
Лидерът на “Гражданска инициатива Гора” Рустем Ибиши търсеше контакти с български депутати, които да защитят интересите на гораните в Косово, искаше парламентът в София да приеме декларация за защита на гораните в Косово. Беше идвал в София, разговарял с чиновници от МОН и те му обещали специална квота за 3 – 4 студенти от Гора. Рустем живо се интересуваше студенти горани да учат в България, но чиновниците от МОН не направиха нищо, за да бъде усвоена квотата от 5 стипендии за българи от Гора. След януари 2007 стана още по-лошо, защото бяха въведени визи за България.Рустем наивно смяташе, че Сърбия ще се върне в Косово. Тръгнах си от Млике и го оставих на илюзиите му. Почина през май миналата година. Единствените държави, които помагат на нашенци да оцеляват в Косово са Сърбия и Македония. Повечето горани от Брод живеят в съседна Македония, македонски паспорти. От село Брод в Скопие има около 600 горански семейства, които държат главно бюрекчийниците, сладкарниците и кебапчийниците. Гораните са традиционни сладкари, смятани са за бозаджиите на Балканите. На конференция през януари 2006 в Скопие бе поискано Република Македония да организира преподаване на македонски език в Гора, както и въвеждане на македонския за административна употреба в Косово. От няколко години в Жупа и някои части на Гора развиват дейност и новокомпонирани “бошняци”, които настояват да се изучава босански, а не сръбски език. В парламента в Прищина има депутати бошняци коалиция коалиция “Вакат”, които са в парламентарната група “7 +” заедно с партията на турците. Политиците в Гора и Жупа, Косово, дори не могат да излязат с общи искания в този важен момент, когато се решава статута на провинцията и най-вероятно великите сили ще дадат зелена светлина на независимо Косово. Това ужасява нашенци в Косово, защото те са твърде малко на брой.
“ЧЕРНИЯТ ПАЗАР” ЗА ВИЗИ И ПАСПОРТИ РАБОТИ
Институциите, от които зависи даването на българско гражданство за етническите българи, най-вече МВР, задържат документите на българите от Косово и Албания понякога с години. Това можело да са албанци, твърдят висши функционери. Такъв довод обиждат нашенци от Гора, защото те бягат именно от албанците. В подготвения документ за държавна политика към българите в чужбина, оповестена през декември 2007, бе изразено мнението, че не е редно България да либерализира прекомерно издаването на български документи за самоличност “от съображения за национална сигурност”. С размахване на плашилото за “национална сигурност” всъщност се подхранва “черния пазар” на визи и паспорти. Говори се ,че залогът е много голям…Българите в Косово са напълно забравени от политиците в София. През цялото време на политическата си кариера Соломон Паси лобира с пълна сила за независимо Косово, зачерквайки от приоритетите на българската външна политика съдбата на българите в Косово. През 2003 като външен министър той посети Прищина, за да договори признаването на УНМИК-паспортите на граничните пунктове на България. Паси не си направи труда да се срещне с представители на българските организации в Косово и те останаха много разочаровани. В този момент за него приоритетът беше албанците от Косово да не си вадят сръбски паспорти, с които спокойно могат да пътуват в България. Сегашният външен министър Ивайло Калфин беше първият външен министър на България, който посети Прищина и намери време да се срещне с българите от Косово. За съжаление от София не последва сериозна подкрепа за българите в Косово. Никой български политик в парламента – с малки изключения – не проявява интерес към българите в Косово. Нашенци в Косово се страхуват за бъдещето си, защото осъзнават, че демографски са твърде малки и не представляват фактор, с който да се съобразяват великите сили.
Bulgarians in Albania and Kosovo 